Колапс и припадъци при кучето и котката

 

Диференциална диагноза при епизодични слабост, колапс и припадъци при кучето и котката

Мотивът за написването на тази статия е слабото познаване на причините водещи до припадъци, колапс или проявата на епизодична слабост при дребните животни. В много от случаите на припадъци особено при кучето се приписва диагноза: епилепсия, което според мен е доста необосновано, тъй като, както и ще видите по надолу етиологията на тези състояния е доста разнообразна. Епизоди на слабост или колапс са често срещани в нашата практика с кучета и котки. Макар че е прието, като най-чести причини за колапс да се посочват сърдечно-съдови заболявания, детайлното проучване на тези състояния показва, че кардиовакуларните нарушения са малка част от случаите на слабост или колапс. При много животни причините могат да са метоболитни, често асоциирани с ендокринни нарушения.

Клиничните признаци наблюдавани в случаите на епизотична слабост или колапс варират много и понякога наподобяват епилептични конвулсии. В действителност конвулсиите също могат да са предизвикани от метаболитни разстройства. Основния проблем, с който се сблъскваме при опита ни да поставим точна диагноза е изразената епизодична природа на тези състояния. Тъй като те се случват рядко, а ние в повечето случаи не сме свидетели и трябва да се доверим на индиректната информация от страна на стопаните, които често са в стрес от случилото се и не са в състояния да обърнат внимание на много подробности.
 Въпреки че, много диагностични тестове могат да се направят ( рентгенография, ЕКГ, ЕЕГ, биохимия и т.н.) понякога резултатите между епизодите могат да са в норма. Това разбира се не е така при ендокринните заболявания, както и при повечето кардиоваскуларни нарушения.

Диференциални диагнози при епизодични слабост и колапс

Сърдечно съдови нарушения
Брадиаритмия
Тахиаритмия
Аортна стеноза
Миокардит
Перикардит
Заболявания на клапите
Сърдечни паразитози
Вазовагален синкоп
Тромбоемболизъм

Респираторни нарушения
Ларингеална парализа
Трахеален колапс
Тежка кашлица
Белодробни заболявания
Плеврит
Гръдни неоплазии

Хематологични нарушения
Анемия
Миелопролиферативни нарушения
Полицитемия
Хемоглобинопатии

Ортопедични нарушения
Дегенеративни ставни заболявания
Полиартрити

 

Неврологични нарушения
Тетанус
Ботулизъм
Нарколепсия / катаплексия
Jack Russell атаксия
Вродени и придобити спинални нарушения включващи:
Wobber синдром
Епилепсия
Вестибуларни нарушения
Церебрални нарушения
Тиаминова недастатъчност
Енцефалит
Прогресивна аксонопатия - боксер

Невромускулни нарушения
Миастения гравис
Полимиозити
Миотония при Chow chow, Стафордшир териери
Хипокалиева полимиопатия
Метаболитни нарушения
Чернодробна енцефалопатия - портосистемна анастомоза, цироза
Уремична енцефалопатия
Хипергликемия
Хипогликемия
Хипонатремия
Хиперкалиемия
Хипокалиемия
Хиперкалцемия
Хипакалцемия
Ацидоза
Хипертермия
Хипоксия
Шок

Ендокринни нарушения
Инсулинома
Хиперадренокартицизъм (Cushing's disease) - миотония
Хипоадренокартицизъм (Adison's disease)
Хипопаратироидизъм
Хипотироидизъм
Феохромоцитома
Захарен Диабет

Ще разгледаме само някои от основните първични заболявания, при които могат да се наблюдават припадъци, епизодична слабост или колапс.

1. Епизодични конвулсивни припадъци

Изолираните конвулсии при животните без други признаци на заболяване най-често предполагат Епилепсия. Припадаците при епилепсията са активни с тонично-клонични спазми, като продължителността им е от 20 до 90 секунди (CVT p. 463), саливация, диспнея. Животните обикновено изпадат в състояние на безсъзнание. Характерно за епилептичните припадаци, е че се проявяват най-често когато животното е в почивка или при пробуждане от сън и изключително рядко, когато животното е в повишена активност.

Status epilepticus може да бъде индуциран и от метаболитни разстройства (хипогликемия, чернодробна енцефалопатия, тиаминова недостатъчност при котките) или при някои отравяния с тежки метали, металдехид, стрихнин, оргнофосфорни съединения, бензоева киселинана.

2. Епизоди на слабост, синкоп и колапс

Кардиоваскуларни нарушения
Епизодите на синкоп и слабост са типични признаци на сърдечно-съдова недостатъчност и се дължат на затрудненото мозъчно кръвообращение или недостатъчното насищане с кислород на мозъчната тъкан и се проявяват особено при възбуда или обезпокоение. При тези обстоятелства животните често демонстрират припадък, но без тонични спазми и се възсттановявят значително бързо. Етиологията в повечето случаи се базира на краткотрайна сърдечна дисритмия (синусов блок, който е често срещан при брахице- фалните кучета), но причините за това могат също да са и:

Безспорно, брадидисритмиите (синусова брадикардия, синусов блок) могат да се причинят и от различни ендокринни нарушения. Поради това животни с брадикардия би трябвало да се проверяват и за хипотиреоидизъм, хипоадренокортицизъм и нарушения в калциевата обмяна.

Епизоди на слабост могат да се наблюдават и при периодични хеморагии (напр. хемангиосаркоми или коаголопатии).

Респираторни нарушения
Респираторните причини за епизодични слабост и/или синкоп обикновено са свързани с неадекватното насищане на мозъчната тъкан с кислород и затрудненото мозъчно кръвообращение. Хипоксемията може да е в резултат на обструкция на дихателните пътища или на заболяване редуциращо работния белодробен капацитет. Най-честите причини за това в практиката са ларингеалната парализа, обструкцията на горните дихателни пътища при брахицефалните кучета и трахеалния колапс. Провокираната тежка кашлица предизвиква повишаване на интраторакалното налягане, което от своя страна затруднява венозния поток към сърцето и така се подтиска и мозъчното кръвообращение. Проявата на слабост или синкоп се случват в края на тежък пристъп на кашлица.

Narcolepsy / Cataplexy синдром
Narcolepsy е неврологично нарушение на съня. Cataplexy е най-честия клиничен признак на Narcolepsy и се характеризира с краткотрайни епизоди на слабост и парализи с продължителност от няколко секунди до няколко минути индуцирани от превъзбуда и силни емоции. Протича без промени в съзнанието. Най-често при катаплектична атака са засегнати мускулните групи на тазовите крайници и врата. Степента на катаплексия може да варира от лека скованост в походката до остър колапс и краткотрайна парализа.

Невро-мускулни нарушения
Нервно-мускулните причини за епизодични слабост и колапс включват периферните невропатии, нарушения в нервномускулната трансмисия и миопатии.

Myastenia Gravis
Myastenia Gravis е нарушение в нервномускулната функция известно както при кучетата, така и при котките. При кучето се наблюдават две форми - вродена и придобита.

Причините за придобитата Myastenia Gravis е образуването на автоантитела срещу ацетилхолиновите рецептори в постсинаптичната мембрана на скелетната мускулатура. По този начин броя на функционалните рецептори намалява и съответно намалява и чувствителността на постсинаптичната мембрана спрямо ацетилхолина. Клиничните признаци често се характеризират с генерализирана мускулна слабост/умора, които силно се увеличават при натоварване. Допълнителни признаци са куцота, колапс, регургитация, вентрофлексио на главата и тремори. Мегаезофагус е много често съпътсващ миастенията.

Вродената Myastenia Gravis може да е в резултат на постсинаптични или пресинаптични нарушения. Постсинаптична Myastenia Gravis е описана като често срещано заболяване при кучета от породите Jack Russell terrier, Springer Spaniel и Fox terrier, като обикновено се проявява на възраст между 6 и 9 седмици. Клиничните признаци са подобни както при придобитата - епизоди на слабост, които понякога са с доста драстична прогресия, дискоординация и също много често мегаезофагус (наблюдаван само при късокосместия Фокс териер).

Полимиозит
Дифузно възпаление на мускулатурата, което се наблюдава по-често при кучетата от едрите породи завършили растежа.

Клиничните признаци - слабост, която може да се наблюдава и на епизоди, куцота, умора, трудно преглъщане и генерализирана мускулна атрофия.

Миотония
Миотонията се характеризира със забавена релаксация на скелетната мускулатура след доброволна или стимулирана контракция. Засегнатите животни показват трудност при ставане, скованост на крайниците и респираторни стридори. В някои случаи генерализираните мускулни спазми са толкова силни, че кучето пада и остава в странично положение в продължениее на 30 секунди. Често миотонията може да е асоциирана и с хиперадренокортицизъм, хипотироидизъм.

Исхемична невромиопатия
Наблюдава се по-често при котките и е асоциирана с кардиомиопатия. Причината са емболи, които се образуват в сърцето и по магистралните кръвоносни съдове засядат някъде по артериалната мрежа. Емболите запушват най-често вътрешните и външни илиакални артерии и медианната сакрална артерия. По-рядко са запушват брахиалните артерии. Вазоактивните субстанции освобождаващи се от тромбоемболите играят важна роля в патогенезата на заболяването, тъй като те подтискат колатералната циркулация. Клиничните признаци са: остра болка в засегнатите крайници, парези, парализи, слаб или липсващ феморален пулс, крайниците са студени, а влагалищата на ноктите цианотични.

Ендокринни и метаболитни нарушения
Много ендокринни и метаболитни нарушения протичат с признаци на полиневропатии изразяващи се в генерализирана епизодична слабост, припадъци, колапс и мускулна атрофия.

Захарен диабет
Хронично заболяване характеризиращо се с намаленото използване на въглехидратите, повишено използване на мазнини и протеини. Неврологичните признаци на епизодична слабост и колапс са свързани с некетонна хиперосмоларна хипергликемия.

Хипергликемията предизвиква хиперосмоларите, който води до мозъчна дехидратация. Хипергликемията от друга страна разстройва дейността на Na-K-ATФтаза, а така се нарушава метаболизма на нервите и провеждането на електрическите импулси.

Стопаните установяват първоначално слабо прогресираща слабост или атаксия и при докосване на животното то потрепва. Полиурия, полидипсия са неизменни симптоми тук, а при остра хипергликемия животните често изпадат в шок.

Чернодробна енцефалопатия
Чернодробната енцефалопатия при кучето и котката е комплексно метаболитно нарушение на ЦНС, което произхожда от подтисната чернодробна функция, недостатъчност на уреазния цикъл или портосистемна анастомоза. Като резултат на всичко това, метаболитната и детоксикационна функция на черния дроб е силно нарушена и голям брой неметоболизирани и токсични съставки идващи с порталния кръвоток попадат директно в системното кръвообращение. Основните токсични съставки, които се натрупват в кръвта са амоняк, меркаптани, мастни киселини и амини.
 Клиничните признаци варират широко, но най-често се наблюдава депресия, атаксия, клатушкане на главата, движение в кръг, слепота, припадъци и кома. Тези признаци са свързани с храненето и то особено с високопротеинова храна. През останалото време могат да се наблюдават признаци характеризиращи основното заболяване.

Хипокалцемия
Йонизирания калций е мното важен за мускулната контрактилност и стабилизира мембраната на нервномускулните клетки чрез подтискане на прапускливостта на Na.

Така при намаляване на йонизирания калций в ексрацелуларното пространство възбудимостта на нервната система се повишава именно поради увеличената пропускливост спрямо Na на невронната мембрана. В организма 50 % от калция е йонизиран, 40 % е протеинно свързан (основно с албумин) и 10 % е в комплекс с други йони под формата на цитрати и фосфати. Само йонизирания калций е биологично активен.

Хипокалцемия може да се наблюдава в следните случаи:

При кучето и котката хипокалцемична тетания се наблюдава при спадане на серумния калций под 6 mg/dl. Клиничните признаци на хипокалцемията се характеризират с внезапната пояна на нервни и нервномускулни нарушения. Животните стават нервни, задъхват се, мускулни спазми, локални мускулни контракции, треперене, скована походка, тонично-клонични спазми, епизодични падания, припадъци и епилептичен статус.

Хипогликемия
Глюкозата е основната въглехидратна субстанция източник на енергия за мозъка. Основната причина за хипогликемия при кучетата е инсулинома (функционален тумор на островните клетки на панкреаса). Серумните нива на инсулина са силно повишени поради неговата хипер продукция от неопластичните клетки. Клиничните признаци могат да се проявят в две посоки - невроглюкопения (припадъци, слабост, колапс, атаксия, летаргия, слепота, хистерия) и симпатикоадренална стимулация (мускулни тремори, неврози, безпокойство и силен глад). Признаците често са свързани с гладуване, превъзбуда, физическо претоварване или хранене, тъй като след храна се стимулира отделянето на инсулин от тумора.

Други причини за хипогликемия - хепатоцелуларна карцинома, хемангиосарком, аденокарцином на слюнчените жлези, ювенилна хипогликемия (особено при кученца от дребните породи под 3 месечна възраст изложени на студ, глад или гастроинтестинални заболявания), предозирано инсулиново прилагане.

Хипотироидизъм
Хипотироидизмът е резултат от понижената продукция и секреция на двата щитовидни хормона - thyroxine (T4) triiodothyronine (T3). Наблюдава се по-често при кучетата отколкото при котките и то при млади или на средна възраст кучета от едрите породи ( особено при Доберман и Златист ретривър). Клиничните признаци са доста разнообразни и включват - летаргия, забавена сърдечна дейност, затлъстяване, слаба поносимост на студено, алопеция, себорея, пиодермия, нарушен еструс или ниско либидо. При пациенти със засилени клинични признаци често се наблюдават епизодична слабост, колапс, а дори и кома.

Инсулинома
Инсулиномата е тумор на панкреатичните островни клетки (бета клетки) и често е причина за епизодична слабост и синкоп поради възникващото състояние на хипогликемия в резултат на хиперпродукцията на инсулин от неоплазиралите клетки. Много от инсулиномите при кучетата са злокачествени и метастазират в регионалните лимфни възли и черния дроб. Глюкозата е основен източник на енергия за невроните и тъй като мозъкът не е в състояние да складира големи количества глюкоза се нуждае от постоянен източник. Продължителната хипогликемия в резултат на инсулинома, причинява исхемични нарушения в невронните клетки.

Инсулинома обикновено се случва при кучета над 5 годишна възраст. Клиничните признаци са краткатрайни от няколко минуди до час и се повтарят след дни или дори седмици. Клиничните епизоди могат да включват парапарези, дизориентация, внезапна слепота и промени в поведението прогресиращи да припадъци и колапс.

Хипоадренокортицизъм
Адренокортикалната недостатъчност може да се дължи на следните причини: първичен идиопатичан хипоадренокортицизъм; ятрогенна адренокортикална атрофия; кръвоизливи или структурни нарушения на адреналните жлези; неоплазии; адреналектомия; вторичен хипоадренокортицизъм в резултат на хипофизна недостатъчност.

Алдостерон е основниая минералкортикоид и неговата недостатъчност предизвиква загуба на Na и Cl и задържане на К и водород. Хипонатремията се изразява в летаргия, депресия, повдигане, хипотензия, нарушения в сърдечната дейност и хиповолемичен шок. Хиперкалиемията предизвиква мускулна слабост, хипорефлексия и сърдечни проблеми. Глюкокортикоидната недостатъчност води да намален стресов толеранс, загуба на апетит и нормоцитна анемия.

Други клинични признаци са хронично отслабване, периодично повръщане и/или диария, мускулна слабост. Полиурия и полидипсия също могат да се наблюдават. Тези признаци могат да продължат седмици или месеци докато кулминират в остър хипотензивен колапс.

Хиперадренокортицизъм (Cushing's disease)
Хиперадренокортицизъм е състояние на хиперпродукция на глюкокортикоиди и една от оснвоните ендокринопатии при кучето.
 Засегнатите кучета обикновено развиват класическа комбинация от клинични признаци - полидипсия/полиурия, полифагия, отпускане на корема, слаб мускулен тонус, алопеция, калцификация на кожата, анеструс и тестикуларна атрофия. Намаления мускулен тонус в определени случаи може да доведе до епизадична слабост и/или колапс свързани с физическо натоварване. Обикновено кучета с хиперадренокортицизъм развиват миотония.

Това не са всички състояния, при които може да се наблюдават припадъци, епизодична слабост или колапс, но целта ни преди всичко бе да разкрием разнообразната етиология на тези симптоми.

© ЕТ "Перснеж" - храни и аксесоари за животни